Както казва Тодор Колев в своите размисли за интонационната среда: „големи тарикати сме ние българите, щом разваляме нещо дет го няма“
Говори се тук и там за строителна култура. Не много често, но се чува този термин. Дори имаме отскоро „Алианс за висока строителна култура“. Какво означава този термин? И има ли строителна (висока или висша) култура в България. Отговора е по-скоро лесен и е отрицателен. Строителна култура липсва. Или е изчезнала. Или никога не е покълвала. Задушена от икономически интереси, търсене на лесна печалба, корупция и липса на интерес.
Какво е строителна култура? Това не е само да си направиш стената равна или фасадата да не падне при първия вятър. Строителната култура е също повече от Архитектурата на сградата. Строителната култура е процесът, който започва с решението тази нива да се превърне в строителен парцел и свършва с интеграцията на живущите в сградата или в квартала след завършването на строителните работи. Тоест Строителната култура е интеграционен и интердисциплинарен процес, който протича във времето. Той свързва управляващите и гражданите(хората в селата също са част от това гражданско общество). Строители, инвеститори, ползватели. Тя е определителна за подредената застроена среда и за това как бива създадена.
По това определение Строителната култура в България е ниска. Много ниска. Причините са Липса на диалог, липса на воля, превес на капитала над здравия разум, търсене на максимална печалба, слаба заинтересованост на хората, какво става около тях, страх да не кажеш нещо и да те на-у- бият. Но най-лошото е че политиците, или поне голяма част от тях, смятат, че диалог по тези въпроси не е необходим.
Също така, малко хора от браншовите организации го осъзнават. Тези, които го правят, срещат неразбиране и трябва да се защитават, че - видиш ли - ти спираш процеса на развитие, завиждаш, спъваш хубавото и полезното.
Това е въпрос, по-скоро задача, която е хубаво да се постави. Още по-хубаво ще е, ако се постигне желание за по-добра Строителна култура. Най-добре ще е, ако управляващите научат, че тази дума съществува и започнат да я имплементират.
Скоро ще пиша и за Споразумението от Давос, Швейцария.